Скоро кандидатствах по може би най – интересната (поне в моята класация) обява за работа. Става дума за обява за автор на теми в списание. До тук нищо особено, но ме провокираха с идеята да напиша кратък текст, на базата на няколко думи, които изглеждат произволно избрани.
И така, след като се преборих с хилядите мисли и идеи, които връхлетяха главата ми за отрицателно кратко време, най – после се съсредоточих и започнах да пиша. Писах, трих, пак писах. И накрая измъдрих цели два текста, които да покажа и аз на света… и редакторите на списанието, разбира се.
Забавно е! Ако Ви влече писането по един или друг начин – опитайте и ще се изненадате сами от резултатите си. Гаранция! Само Ви трябват 5-6 думи, които нямат нищо общо една с друга и малко творческа мисъл.
Реших се да запазя и „увековеча” своето кандидатстване тук, с ясната мисъл, че това може и да си остане единствения интересен въпросник, който някога е бил попълван от мен. Текстовете не са нищо особено, ама опита си го биваше! На Вас оставям задачата да сравните двата текста и да разберете кои са въпросните думи, по които трябваше да пиша.
Текст номер едно:
„Пролетния вятър си играеше с морските вълни и ги разбиваше кротко в брега. Зимата вече си бе отишла, морето бе синьо и чисто. Всичко започваше малко по малко да се събужда за нов живот, за ново начало.
Беше спокойно. Чуваха се само приглушената музика и припяванията от стария хан. Там винаги кипеше от живот и забавления, освен в коварните зимни нощи, когато всичко е сковано в лед. Там най – вероятно бяха и те – обречените. Отново заедно и отново танцуваха неуморно, хванати ръка за ръка.
Май пак всичко беше по старому. Всичко, освен малката къща на брега на морето.”
Текст номер две:
„Интересен е факта, че през пролетта и лятото морето е с различни цветови оттенъци, в сравнение със зимата, например. През зимата заради силния вятър се образуват вълни, които изтласкват към брега голямо количество водорасли. Поради насищането с тези водорасли, цвета на морската вода се оцветява в различни нюанси на тъмно зеленото и кафявото. Каквито са и цветовете на самите водорасли, разбира се.
Друг любопитен факт, свързан с морето е, че реално в рапановата черупка чуваме движението на собствената ни кръв по кръвоносните ни съдове. Повечето хора, когато вземат рапанова черупка и я притисна с ръка към ухото си твърдят, че чуват шума на морето или дори лека музика. Но това е само една заблуда, провокирана от предразположеността ни към романтика.“
Е, май остана да си пожелая успех. Стане, не стане – пак съм тук и пак ще пиша. Важното е слово да има, пък хляба и той ще дойде после.
Moon Owl LTD – IT Solutions