Sell a Dreams

Човекът има странната наклонност да се затрупва с какви ли не вещи, да се огражда с какви ли не хора и да купува какво ли не. В един момент обаче става ясно, че половината от нещата, с които се е оградил и за които си е похарчил парите са безсмислени покупки, които често пъти са абсолютно безполезни или много рядко изпозлвани и ако сме се замислили малко повече преди да се бръкнем на дълбоко в джоба, можело е дори да се откажем изцяло от дадена покупка.

Доста сходна е ситуацията с колите, които седят по паркинзите и из градинките, а доста често напоследък и направо спрени на улиците и забравени там от незнайно колко време. Спомнете си колко пъти сте се ядосвали на съседа, който и без това не кара тази „трошка”, но я е спрял като паметник пред входа от няколко месеца (а често пъти и от няколко години) и само Ви пречи да паркирате своя автомобил. Недай си Боже да Ви се налага да пренасяте нещо по-обено и тежко. В такива ситуации бас ловя, че Ви иде да взривите поне половината коли, които и без това седят безцелно и събират прах, кал, листа и какви ли не мизерии, гниейки под дъжда и снега.

В една сходна ситуация човек се замисля дали наистина си струва всяко домакинство в наше време да има минимум по две коли, които да се чуди как и къде да паркира. Спор няма, има хора, за които колата е едно наистина полезно допълнение, има такива, за които е абсолщтна необходимост, но има и такива, които закупуват автомобил, защото „ … след време ще го препродам и ще изкарам някоий лев отгоре. Един приятел ми каза, че ще поскъпват” или пък „ … не съм родом от този град, налага ми се да пътувам често (4-5 пъти в годината), за да се прибирам и така е по-удобно, а и мога да вземам повече багаж със себе си”, а и защо не „беше изключително изгодна сделка, на много прилична цена! Дори е регистриран вече в България! (Както и каран по български улици и с българско гориво)”.

Е, всеки има право да избира за какво да си харчи парите, но доста често хората просто не си дават сметка, че си харчат парите безразсъдно и че реално не спестяват (както си мислят често), а точно обратното. Направих си труда да се замисля колко пари средно ни коства удоволствието, наречено лек автомобил и ето какво излезе в крайна сметка:

За да можем да караме съвсем легално автомобила си, трябва да си платим данъка

-          средно за не много скъп автомобил втора употреба, каквито са повечето коли – около 60 лева на година.

-          за да си платим и винетката трябва да прибавим още 67 лева на година.

-          За да си платим застраховката трябва да се бръкнем около 160 лева на година, а от тази година +2% данък на застраховката (поредната „радост”, която ни поднесе правителството) – тоест общо за застраховка стават около 163.20лв.

-          За да наливаме гориво в тази кола е малко относително изчислението, понеже всеки автомобил има свои разходи, също така всеки кара автомобила си с различен брой километри за година, освен това и цената на всички горива напоследък е изключително непостоянна величина. Но предвид, че говорим за автомобилите, които се карат веднъж на около месец, слагаме средно около 200 лева на година, въпреки че според мен са доста повече  (помните ли четирите пътувания, а помните ли как сипвате по около 50 лева всеки път? … Ако пътуванията Ви не са твърде надалече, разбира се, тогава няма да Ви стигнат).

-          Освен всичко дотук, трябва поне два пъти в годината да сменим гуми – зимни с летни, а после летни със зимни. По последните тарифи това е около 6 лева на гума, значи още 48 лева за година за смяна на гуми. Дори не си помислям за моментите, в които се окаже, че трябва да купувате нови гуми… За сега го допускаме като непостоянен разход, понеже един комплект гуми издържат по няколко години.

-          Поне веднъж годишно трябва да сменим масла и филтри. Ако не попаднем на някой, който е решил да забогатее бързо, можем да се справим с това усилие за около 60 лева с маслото, въздушния филтър и самата смяна.

-          Колкото и хубави свещи да си купите, с горивата, които зареждаме всички ни се налага да си подменяме горивните свещи поне веднъж годишно, ако искаме да запалим изобщо. Така, че според това дали сме на дизел или бензин, можем да платим различно. Както зависи и дали можем да си сменим сами свещите или трябва някой механик да ни помогне. Да приемем, че не е толкова сложно занятие и можем да се справим сами, също слагаме и усреднена цена за самите свещи. Така за година за удоволствието да се бием в гърдите, че и ние имаме кола, спряна на паркинга трябва да се бръкнем с още около 30 лева ( в някои случаи и повече, разбира се).

-          И предвид, че по – голямата част от населението, за която говорим и в случая кара коли втора употреба, то е почти задължително да имате поне 1 ремонт в годината на нещо, което е отказало, не иска да работи както трябва, прави проблеми или кой знае какво. И ако някой твърди, че не му се случват такива неща, моля нека сподели каква марка автомобил си е взел и откъде точно, защото и аз искам! И така, ако предположим, че сте невероятен късметлия и проблема, който е излязъл е нещо дребно, тогава си приготвяме около 50 лева за части, консумативи и прочие и още 20-тина лева за отремонтирането. Или иначе казано, към нашата скромна сметка добавяме още 70 лева. (Още помня как тази година дадохме пари 3 пъти за едно и също гърне, защото не можехме да попаднем на кадърен майстор, който знае как се поставя така, че да не хлопа! Не, че имах против стържещия изпод краката ми звук, който можеше да вбеси и малко дете…)

-          Нека не забравяме и годишния преглед! Нещо също толкова задължително, както и застраховката, винетката и данъка. Последно по спомен ни излезе около 40 лева, но и тази такса е с тенденция да расте по малко, но всяка година.

Най – вероятно, ако се замислите, ще установите, че има още една камара дребни неща, които също костват някакви пари, а събрани заедно правят пак една прилична сума пари за година (като ароматизатори, крушки за мигачи, за фарове, стопове, бушончета… които много обичат да дават на късо, спрей за тапицерията и таблото, автомивки и тн.). И въпреки това и до тук общата сума е впечатляваща, ако питате мен. Само то изреденото по-горе, без дребните неща сумата излиза на 738.20 лева. Ако Ви се струва нереално или мислите, че плащате по-малко за Вашата кола, тогава можете да заместите моите суми с тези, които реално Вие давате за година и да сметнете какво точно Ви коства дори и само по тази схема, пак казвам, без да включваме автомивки, ароматизатори, грушки, габарити и каквото се сетите на пръв поглед маловажно.

И сега, като се замислите за онези 4-5 пътувания в годината… Можете ли съвсем честно да признаете дали си струва да поддържате тази кола с всички тези разходи за толкова малко пъти, в които Ви се налага да я използвате?? А замисляте ли се колко важен фактор в живота ни е времето? Само си дайте сметка колко време губим по сервизи, по опашки да си платим данъците, по вулканизатори и къде ли още не, за да можем да обслужим своята кола. Това време, ако се събере за година реално може да Ви коства 2-3 денонощия от живота Ви. Всяка година!

Оправданията, които най – вероятно ще изтъкенете са следните:

-          Имам да нося доста багаж всеки път, когато пътувам, затова колата ми е необходима. Добре, но и за това има други решения – можете част от багажа да го изпращате като колети, пратки по автобусите (доста автобуси имат практика да приемат пратки срешу 2-3 лева заплащане на шофьорите). Ако и това не Ви устройва, тогава можете да пътувате заедно с приятел – така хем ще си поделите разходите, хем ще спомогнете за опазването на въздуха и природата, хем ще можете пак да вземете с Вас каквото Ви е необходимо.

-          Пътувам по – удобно, мога да спирам когато искам. Спор няма – така е. А замислихте ли се за това, че за част от тази сума, която плащате за колата си за година можете да си позволите да пътувате и със самолет, ако щете?! А и едната от алтернативите я споменах преди малко – можете да пътувате с приятел.

-          Живея по квартири и ми се налага да се местя от време на време, което няма как да стане, ако нямам кола в ръцете си. А да сте чували за товарни таксита и микробуси под наем? В този случай не само Ви излиза по – евтино (не се местите всеки месец, нали?!), но и с едно по-голямо като капацитет превозно средство местенето според опита ми става значително по-бързо и безболезнено, отколкото да правите 20 курса от точка А до точка Б с леката кола.

-          От време на време ми излиза по някоя важна работа и ми трябва да имам кола под ръка! За толкова седене на тази кола на паркинга пред блока няма гаранция дори, че в момента, в който Ви потрябва дори ще успеете да запалите и да си свършите работата без проблеми. Със значително по-голям успех, а и за по – малка сума (за година), можете да си наемете автомобил под наем за ден – два и пак да свършите каквото трябва. Дори сте и по-защитени, понеже не Ви дават кола, която може и да не работи, ако все пак се случи имат поддържка, която ще се погрижи, а да не дава Господ да стане инцидент – имате една камара застраховки и на Вас и на колата, така че пак сте в по-изгодна позиция.

Какво е Вашето оправдание, за да държите колата на паркинг през по- голямата част от времето само заради успокоението, че имате кола, която можете да карате, ако Ви потрябва? И наистина ли Ви излиза по-изгодно да я имате, отколкото да я нямате?

Признайте поне пред себе си – наистина ли Ви трябва кола? Аз установих, че моята е до голяма степен излишни разходи. А Вашата?

Скоро кандидатствах по може би най – интересната (поне в моята класация) обява за работа. Става дума за обява за автор на теми в списание. До тук нищо особено, но ме провокираха с идеята да напиша кратък текст, на базата на няколко думи, които изглеждат произволно избрани.

И така, след като се преборих с хилядите мисли и идеи, които връхлетяха главата ми за отрицателно кратко време, най – после се съсредоточих и започнах да пиша. Писах, трих, пак писах. И накрая измъдрих цели два текста, които да покажа и аз на света… и редакторите на списанието, разбира се.

Забавно е! Ако Ви влече писането по един или друг начин – опитайте и ще се изненадате сами от резултатите си. Гаранция! Само Ви трябват 5-6 думи, които нямат нищо общо една с друга и малко творческа мисъл.

Реших се да запазя и „увековеча” своето кандидатстване тук, с ясната мисъл, че това може и да си остане единствения интересен въпросник, който някога е бил попълван от мен. Текстовете не са нищо особено, ама опита си го биваше! На Вас оставям задачата да сравните двата текста и да разберете кои са въпросните думи, по които трябваше да пиша.

Текст номер едно:
„Пролетния вятър си играеше с морските вълни и ги разбиваше кротко в брега. Зимата вече си бе отишла, морето бе синьо и чисто. Всичко започваше малко по малко да се събужда за нов живот, за ново начало.

Беше спокойно. Чуваха се само приглушената музика и припяванията от стария хан. Там винаги кипеше от живот и забавления, освен в коварните зимни нощи, когато всичко е сковано в лед. Там най – вероятно бяха и те – обречените. Отново заедно и отново танцуваха неуморно, хванати ръка за ръка.

Май пак всичко беше по старому. Всичко, освен малката къща на брега на морето.”

Текст номер две:
„Интересен е факта, че през пролетта и лятото морето е с различни цветови оттенъци, в сравнение със зимата, например. През зимата заради силния вятър се образуват вълни, които изтласкват към брега голямо количество водорасли. Поради насищането с тези водорасли, цвета на морската вода се оцветява в различни нюанси на тъмно зеленото и кафявото. Каквито са и цветовете на самите водорасли, разбира се.

Друг любопитен факт, свързан с морето е, че реално в рапановата черупка чуваме движението на собствената ни кръв по кръвоносните ни съдове. Повечето хора, когато вземат рапанова черупка и я притисна с ръка към ухото си твърдят, че чуват шума на морето или дори лека музика. Но това е само една заблуда, провокирана от предразположеността ни към романтика.“

Е, май остана да си пожелая успех. Стане, не стане – пак съм тук и пак ще пиша. Важното е слово да има, пък хляба и той ще дойде после.