Sell a Dreams

Често чувам хората около себе си да казват – „Такава ми била орисията!”, „Такъв ми бил късмета!”, „Така ми било писано!”. За съжаление това са думи на примирение с дадена не до там приятна ситуация. Предимно хората изразяват по този начин несполучливите моменти в живота си и дори не си дават сметка, че това, което правят изричайки на глас тези думи е ПРИМИРЕНИЕ. Примиряват се с настоящото си положение, с лошата си участ, с моментната си слабост и дори не си дават сметка за това. А по-лошо е, че не си дават сметка, че така само си правят „доживотен абонамент” за още „порции” от това неприятно чувство!

Как става това? Хората имат склонност да използват законите за привличането в много негативни аспекти. Човек е в състояние сам да се убеди и подсъзнателно да започне да си вярва, че дадено нещо трябва да се случи по точно определен начин. В резултат на това той започва несъзнателно да се стреми към именно такъв развой на събитията, да провокира ситуации, които по един или друг начин да доведат до конкретни резултати. И за съжаление предимно негативни.

Значително по- малко са хората, успели да използват тези закони несъзнателно за постигане на идеални цели. Тези хора не си дават сметка кое и как точно става, но инстинктивно да усетили как да го правят и са запомнили това чувство. След което при евентуална следваща ситуация също толкова интуитивно успяват да „възпроизведат” предното усещане и така да предизвикат развоя на събитията да завърши в тяхна полза и то по начина, по който най – много са желали. Тези хора просто имат дарба да използват по естествен път закона за привличането.

А има и такава група хора, които се научават как да го правят. Как да контролират закона, в кои моменти да го прилагат и как точно да го приложат, за да получат резултата, който им е необходим. Всеки, който няма дарбата по естествен път да се възползва от закона може да се научи как да го прави и да постига това, което иска, да получава и от хубавите неща в живота, да контролира сам съдбата си. Всеки може, а и трябва да поеме сам отговорност за това каква е „съдбата му”, какъв е живота, който живее. Това е така, защото настоящото ни положение е плод на нашите собствени усилия. Или на липсата на такива!

Нима е виновен някой друг за това, че не сте завършили своето висше? Аз лично дълго време обвинявах друг човек, че носи отговорност за това, че аз не завърших това образование, което започнах. Разпалено, гневно разисквах теми как някой е длъжен едва ли не да поеме моята отговорност, понеже така би беше по- лесно. Успокояваше ме! Успокояваше ме мисълта, че някой друг трябва да носи този кръст, а аз имам идеалното и неопровержимо оправдание. Само дето не си давах сметка, че човек има нужда от оправдания тогава, когато се е провалил; когато сам не е  поел нещата в свои ръце; когато не е застанал лице в лице с отговорностите си. Реално имах вече всичко нужно да поема контрола над съдбата си и да довърша започнатото. След време дори нямах вече пречките, които ми бяха паснали за оправдание по-рано, но пак не продължих с тази специалност. Просто защото това не бях аз и защото не поех инициативата да променя съдбата си именно в тази посока. Така, че реално не мога да виня никого. Да не говорим, че знаех много добре с какво точно се захващам и не можех и да очаквам кой знае колко по-различни резултати.

С всеки един от нас е така! Всеки си носи кръста на поведението и стъпките, които е предприел до момента. Всеки от нас в този един момент поема глътка от това, за което вчера си е помолил. Така, че няма на кого да се сърди и кого да обвинява. А дали може да се промени и най – оплетената ситуация? Всичко може, зависи единствено от това колко силно ще си го пожелаете и колко правилно ще си пожелаете дадено нещо. Но внимавайте! Защото може да се сбъдне, но дали и тогава ще Ви хареса?