Sell a Dreams

Няма смисъл да увъртам и да Ви въвеждам 2 часа в проблема с линия номер 14 във Варна. Имам въпрос към „Градски транспорт” ЕАД гр. Варна и бих се радвала на адекватен отговор: Извинете за наглия, явно въпрос, но кога точно ще се реши проблема с лошите графици и ужасното обслужване по линия номер 14??? Предвид времето навън (минусови температури, сняг по тротоарите) имате ли идея колко точно измръзвания причинявате на хората? И не казвайте, че е имало авария в автобуса, който е трябвало да обслужи линията, понеже за това вината си е пак Ваша! Ако вкарвахте достатъчно пари от приходите за закупуване на по-нови автобуси нещата биха стояли по различен начин, нали?

Не казвайте, че проблема е и за пореден път в графика, диспечерката е допуснала грешка или е станало объркване, защото това говори за некадърност на персонала и некадърно подбиране на кадрите!

Странно, при любезен въпрос от моя страна на какъв интервал минава автобуса по тази линия кондукторката започна да крещи и да се оправдава, че не е нейна вината за това, че диспечерката не си е свършила работата и по-рано са се движили 2 автобуса с един и същ номер буквално един след друг. Както и че тя и шофьора с нея просто си спазват техния график, което не означава, че трябва да поемат вина за неминаването на предния по график колега.

Ама никой не я обвиняваше в нищо! Аз просто исках да знам дали има проблем или са сменили интервала, през който се движи! Защо аз трябваше да изтърпя това, че някой преди мен й се е развикал? Моята вина каква е? Че премръзнах? Че съществувам? Че искам да използвам услугите на градския транспорт като си платя за това?

Не мислите ли, че граничи с жестокостта да оставят хората в този нечовешки студ да седят изтръпнали от студ (и надежда) да мине заветния автобус и така 40 и повече минути? Половината автобуси, движещи се по всевъзможни други линии се изреждат по няколко пъти, но от „Халеевата комета” няма и помен! Нима това е нормално? По спирките чакат и деца, за Бога! Нима това Ви говори за европейска столица (стана много модерно да се използва напоследък)? Нима всеки е длъжен да има книжка, кола и гориво, за да седне зад волана и да задръсти улиците? Нима не си плащаме достатъчно, когато ни искат по лев за билетче, та да сме заслужили поне да идва навреме автобуса?

До колкото помня навсякъде по света, ако си плащаш, значи получаваш. А при нас нещата май не са точно такива. При нас плащаме, за да не получим нищо! Плащаме за образование и то става по-зле толкова бързо, колкото се вдигат и таксите. Плащаме за здравеопазване и не получаваме и елементарно внимание, дори и когато идем на спешен кабинет. Плащаме си данъците, застраховките, билетите в градския транспорт и не можем да стигнем до там, за където сме тръгнали! А улиците са чисти! Мокри, но чисти! Няма сняга, няма натрупвания, а и ако е проблем пътя, тогава как другите автобусни номера се движат по график?

За да се възползваме от лукса да се насладим на изпотрошения градски транспорт в зимни условия ние трябва да получаваме прилично добри заплати (за да си купим много топли дрехи, обувки, шал, шапка), да работим изключително спокойна работа (за да можем да сме спокойни и вътрешно и да имаме търпение от минимум 40-50 минути, за да се качим на колата-мечта), да работим при най – разбрания и мил шеф на света (за да не представлява проблем или да ни коства работата факта, че закъсняваме системно)… Но такава работа май има вече само по приказките, нали?!

И така, със солидно главоболие, премръзнали крайници, смачкано самочувствие и сълзи в очите се прибрах обратно вкъщи. И отказах да дам левчето си. Замислям се дали да го давам изобщо тепърва, поне що се отнася по тази адска линия номер 14, понеже с неохота трябва да Ви го призная – знаете как да отказвате клиентите да използват услугите Ви!

Често чувам хората около себе си да казват – „Такава ми била орисията!”, „Такъв ми бил късмета!”, „Така ми било писано!”. За съжаление това са думи на примирение с дадена не до там приятна ситуация. Предимно хората изразяват по този начин несполучливите моменти в живота си и дори не си дават сметка, че това, което правят изричайки на глас тези думи е ПРИМИРЕНИЕ. Примиряват се с настоящото си положение, с лошата си участ, с моментната си слабост и дори не си дават сметка за това. А по-лошо е, че не си дават сметка, че така само си правят „доживотен абонамент” за още „порции” от това неприятно чувство!

Как става това? Хората имат склонност да използват законите за привличането в много негативни аспекти. Човек е в състояние сам да се убеди и подсъзнателно да започне да си вярва, че дадено нещо трябва да се случи по точно определен начин. В резултат на това той започва несъзнателно да се стреми към именно такъв развой на събитията, да провокира ситуации, които по един или друг начин да доведат до конкретни резултати. И за съжаление предимно негативни.

Значително по- малко са хората, успели да използват тези закони несъзнателно за постигане на идеални цели. Тези хора не си дават сметка кое и как точно става, но инстинктивно да усетили как да го правят и са запомнили това чувство. След което при евентуална следваща ситуация също толкова интуитивно успяват да „възпроизведат” предното усещане и така да предизвикат развоя на събитията да завърши в тяхна полза и то по начина, по който най – много са желали. Тези хора просто имат дарба да използват по естествен път закона за привличането.

А има и такава група хора, които се научават как да го правят. Как да контролират закона, в кои моменти да го прилагат и как точно да го приложат, за да получат резултата, който им е необходим. Всеки, който няма дарбата по естествен път да се възползва от закона може да се научи как да го прави и да постига това, което иска, да получава и от хубавите неща в живота, да контролира сам съдбата си. Всеки може, а и трябва да поеме сам отговорност за това каква е „съдбата му”, какъв е живота, който живее. Това е така, защото настоящото ни положение е плод на нашите собствени усилия. Или на липсата на такива!

Нима е виновен някой друг за това, че не сте завършили своето висше? Аз лично дълго време обвинявах друг човек, че носи отговорност за това, че аз не завърших това образование, което започнах. Разпалено, гневно разисквах теми как някой е длъжен едва ли не да поеме моята отговорност, понеже така би беше по- лесно. Успокояваше ме! Успокояваше ме мисълта, че някой друг трябва да носи този кръст, а аз имам идеалното и неопровержимо оправдание. Само дето не си давах сметка, че човек има нужда от оправдания тогава, когато се е провалил; когато сам не е  поел нещата в свои ръце; когато не е застанал лице в лице с отговорностите си. Реално имах вече всичко нужно да поема контрола над съдбата си и да довърша започнатото. След време дори нямах вече пречките, които ми бяха паснали за оправдание по-рано, но пак не продължих с тази специалност. Просто защото това не бях аз и защото не поех инициативата да променя съдбата си именно в тази посока. Така, че реално не мога да виня никого. Да не говорим, че знаех много добре с какво точно се захващам и не можех и да очаквам кой знае колко по-различни резултати.

С всеки един от нас е така! Всеки си носи кръста на поведението и стъпките, които е предприел до момента. Всеки от нас в този един момент поема глътка от това, за което вчера си е помолил. Така, че няма на кого да се сърди и кого да обвинява. А дали може да се промени и най – оплетената ситуация? Всичко може, зависи единствено от това колко силно ще си го пожелаете и колко правилно ще си пожелаете дадено нещо. Но внимавайте! Защото може да се сбъдне, но дали и тогава ще Ви хареса?