Sell a Dreams

Знаете ли, че едно от най – важните неща за Facebook е сигурността на потребителите в мрежата. Известни са с това, че са разработили и наблягали доста на това техните потребители да чувстват защитена личната си информация в тази социална мрежа.

С появата на Twitter и другите подобни сайтове, Facebook се замисли за това да наблегне на растежа на своите потребители, за да може да пребори конкурентите си. Това е може би и най – вероятната причина напоследък Facebook да не набляга толкова на тази част от разработването на мрежата си. Сега доста голямо количество от личната информация на потребителите е достъпна за кого ли не в уеб пространството. С това дните на чувство за сигурност в социалната мрежа вече отмират. Вече потребителите не могат да бъдат сигурни, че само те и избрани техни приятели ще могат да си споделят информацията, както до сега.

Няма смисъл да увъртам и да Ви въвеждам 2 часа в проблема с линия номер 14 във Варна. Имам въпрос към „Градски транспорт” ЕАД гр. Варна и бих се радвала на адекватен отговор: Извинете за наглия, явно въпрос, но кога точно ще се реши проблема с лошите графици и ужасното обслужване по линия номер 14??? Предвид времето навън (минусови температури, сняг по тротоарите) имате ли идея колко точно измръзвания причинявате на хората? И не казвайте, че е имало авария в автобуса, който е трябвало да обслужи линията, понеже за това вината си е пак Ваша! Ако вкарвахте достатъчно пари от приходите за закупуване на по-нови автобуси нещата биха стояли по различен начин, нали?

Не казвайте, че проблема е и за пореден път в графика, диспечерката е допуснала грешка или е станало объркване, защото това говори за некадърност на персонала и некадърно подбиране на кадрите!

Странно, при любезен въпрос от моя страна на какъв интервал минава автобуса по тази линия кондукторката започна да крещи и да се оправдава, че не е нейна вината за това, че диспечерката не си е свършила работата и по-рано са се движили 2 автобуса с един и същ номер буквално един след друг. Както и че тя и шофьора с нея просто си спазват техния график, което не означава, че трябва да поемат вина за неминаването на предния по график колега.

Ама никой не я обвиняваше в нищо! Аз просто исках да знам дали има проблем или са сменили интервала, през който се движи! Защо аз трябваше да изтърпя това, че някой преди мен й се е развикал? Моята вина каква е? Че премръзнах? Че съществувам? Че искам да използвам услугите на градския транспорт като си платя за това?

Не мислите ли, че граничи с жестокостта да оставят хората в този нечовешки студ да седят изтръпнали от студ (и надежда) да мине заветния автобус и така 40 и повече минути? Половината автобуси, движещи се по всевъзможни други линии се изреждат по няколко пъти, но от „Халеевата комета” няма и помен! Нима това е нормално? По спирките чакат и деца, за Бога! Нима това Ви говори за европейска столица (стана много модерно да се използва напоследък)? Нима всеки е длъжен да има книжка, кола и гориво, за да седне зад волана и да задръсти улиците? Нима не си плащаме достатъчно, когато ни искат по лев за билетче, та да сме заслужили поне да идва навреме автобуса?

До колкото помня навсякъде по света, ако си плащаш, значи получаваш. А при нас нещата май не са точно такива. При нас плащаме, за да не получим нищо! Плащаме за образование и то става по-зле толкова бързо, колкото се вдигат и таксите. Плащаме за здравеопазване и не получаваме и елементарно внимание, дори и когато идем на спешен кабинет. Плащаме си данъците, застраховките, билетите в градския транспорт и не можем да стигнем до там, за където сме тръгнали! А улиците са чисти! Мокри, но чисти! Няма сняга, няма натрупвания, а и ако е проблем пътя, тогава как другите автобусни номера се движат по график?

За да се възползваме от лукса да се насладим на изпотрошения градски транспорт в зимни условия ние трябва да получаваме прилично добри заплати (за да си купим много топли дрехи, обувки, шал, шапка), да работим изключително спокойна работа (за да можем да сме спокойни и вътрешно и да имаме търпение от минимум 40-50 минути, за да се качим на колата-мечта), да работим при най – разбрания и мил шеф на света (за да не представлява проблем или да ни коства работата факта, че закъсняваме системно)… Но такава работа май има вече само по приказките, нали?!

И така, със солидно главоболие, премръзнали крайници, смачкано самочувствие и сълзи в очите се прибрах обратно вкъщи. И отказах да дам левчето си. Замислям се дали да го давам изобщо тепърва, поне що се отнася по тази адска линия номер 14, понеже с неохота трябва да Ви го призная – знаете как да отказвате клиентите да използват услугите Ви!